withJoyintheWild

Планината за мен е вдъхновение. Тя е палитра и под пръстите на Есента показва целия си блясък. Така изглеждаше Рила преди няколко години и няколко пожара...

Чувствам се винаги някак малка сред всички власинки, в които потъвам.

Тук малко мокетено стои като че ли... Да, знам.

 

И едно жълто петно, като от слънце изгорено...

Рила - като майка, разстлала полите си за нас...

Точици милиони цветове. Обичам!

снимки: Стеф