Повече от всяко друго животно, змията вплита в образа си най-много
значения. Няма друг животински представител, който да е повлиял така силно
върху светоусещането на толкова много култури.
Въпросът за произхода на това странно същество вълнува народното
въображение от едно време. В българския фолклор битува поверието, че тя може да
произлезе от косъм на конска опашка, паднал във вода. Щом той започвал да се
движи, веднага се превръщал в змия. Други разказват как откъсната глава на
гущер, попаднала в рог на добитък, се трансформира. Има безброй легенди за хора
превърнати в змии чрез магия. Мистиката съществува и във факта , че тя е
животно, което буквално се „ражда" от земята.
Образът на змията има амбивалентен характер. Той е обвързван с
противоположни стихии - водата (по принцип змията е носител на водното начало)
и огъня (който змея бълва), с хтоничното и божественото, със земното
царство и отвъдното, смъртта и
прераждането. По българските земи витае страховито поверие, че змията влиза в
гроба и изпива очите на мъртвеца, а в косата му свива гнездо. Нейното появяване
около него се смята за душата на починалия. От една страна, змията символизира
конструктивното, обновлението (сменя си кожата), от друга деструктивното.
Разрухата се преписва като нейно качество, но същевременно и целебната й сила и
умения. Много украшения със змия се считат за амулети, апотропей срещу болест и
всякаква злина. Тя познава всяка една билка и лек. На нея се приписва
плодовитостта. Мъдростта и всезнанието са нейни отличителни черти. Тя е символ
на женското и мъжкото начало, но и същевременно и на самосъздаването.
В българския фолклор змията се свързва с Луната. Макар и да търси
припек, смята се, че тя е във враждебни отношения със Слънцето, защото му е
„изпила едното око, за да не изгори света със своята топлина“.
Линиите на змията са също
толкова тайнствени. Геометрично
погледнати, изглеждат прецизно изчислени. Тялото й представлява една
натурална права линия, която сключвайки се изглежда все едно няма начало и
край. А змията, захапала опашката си- символ на безконечността (окръжност).
Телата на две сплетени змии образуват символа на безкрайността. Така
представена тя носи в себе си баланса, отговаря за поддържането на космическия
ред, а пусне ли опашката си, отново внася хаоса.
От както свят светува хората хем изпитват суеверен страх от това
животно, хем го издигат в култ (офиолатерия) и го фетишизират.
Според народните вярвания, змията носи и добродетели. По времето
на османското владичество, заради нуждата от защита, народът вярвал, че тя е
пазителка на домашното огнище, „върти късмета на къщата“, бди над земите, на
които предава своето плодородие. Тя е церителка, познава тайните на лечителството и знае как
да предпазва от болест и всякакви злини, защото е „магесница“. От нея на магии
и вълшебства се учат дори вещиците. За да усвоят тайните й умения, хората
трябва само да намерят царицата змия и да вземат безценния камък, който държи
под езика си.
В Средните Родопи се вярва, че всеки извор има змия и водата в
него е лековита.
Именно магическите сили, който притежава, я правят хитра и
понякога коварна. Ако с отровата си може да изгони и най-злата болест, така
може и да призове смъртта. Тя говори езика на Дявола, общува с царството на
сенките. Не случайно българите смятали
това същество за сатанинско, защото свързвали образа му с библейската притча.
Нашите прародители са смятали, че змиите живеят далече на края на
света в тъмна пещера, където се намирала долната земя, светът на мъртвите.
Тук на земята, змията има няколко важни роли. Според етнографи,
българите са вярвали, че една огромна всемогъща змия, държи земята да не се
„разпука“.
Древни притчи, родени по наши земи гласят, че змията знае езика на
всички останали животни и може да научи и човека на тази дарба, ако плюе в
устата му.
Който носи яйца на змия, не го лови куршум.
Според китайците годината на змията обещава късмет, мъдрост и
прозорливост, засилване на интуицията и упоритост. Но дали фактът, че това
животно носи в себе си противоположност и двойственост, значи, че човечеството
също ще се лута между доброто и злото, мрака и светлината през 2013г?
Източници:
"Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов,
1994, БАН.
„Змеят в българския фолклор“ Милена Беновска Събкова
Иваничка Георгиева „Българска народна митология“
Photo Resource: www.genkin.org
