Братовчедът на огъня
Това е голямо цветно, харизматично, пернато семейство обитаващо Земята. Представителите на рода
"Пчелоядови" са едни от най-впечатляващите на хвъркатата сцена. Едва ли има по-пищно уркаресно създание в небесата. От Африка чак до България се носят легенди за пчелоядите. Те са защитен вид. Освен, че са изключително специални заради красотата си, те притежават още едно магическо умение - пчелната отрова не им действа.
Тази статия обаче разказва за един конкретен представител от семейството, а именно
Нубийският пчелояд (или всеобщо познат като Северен червен пчелояд).
Братовчедът на огъня, както аз реших да кръстя това крехко създание, обитава земите на субекваториална Африка от
Квазулу-Натал до Намибия, Конго и Кения.
Хабитат:
Изображение: http://library.sandiegozoo.org
Adapted from C.H. Fry (1984), The Bee-eaters.
Интересен факт за тези пернати представители е, че обичат да си правят слънчеви бани.
Макар да изглеждат величествени, червените нубийски пчелояди всъщност са скромни и пацифистки настроени. Те почти не претендират за териториално доминиране и не са склонни да проявят каквато и да било агресия, но като всяко едно живо същество пазят зорко дома и поколението. Тогава те само се изпъчват, изправят тялото и застават в наперена, достолепна стойка.
Миграциите на северния червен пчелояд са сложни, съставени от три части.
Питали ли сте се какви интересни видове животни се срещат по територията на нашата страна?
Скоро разглеждах Червената книга на България и с безкрайно вълнение открих, че страната ни е приют за цял куп чудни природни същества! Може би не знаете кой се крие из гъстите гори и високите планини, кой обитава водите и спи под звездите? Макар страстно да подкрепям твърдението си, че тук и сега всички сме деца на тази Земя и категоризирането и опита да принадлежим на някаква нация и територия е напълно излишно, защото сме част от едно цяло, не мога да скрия факта, че нивата ми на гордост, отчетоха значително повишение след като се убедих със собствените си очи, че България една от най-богатите страни в Европа и то по отношение на разнообразието на животинските видове.
Червеногуша гъска
Снимка: Mladen Vasilev // Safe Ground for Redbreasts
Съвсем умишлено започвам с червеногушата гъска, не
защото е един от най-красивите видове гъски или пък защото през
последните години интересът спрямо нейното опазване скочи главоломно, а
от части заради това, че обитава земите на родния ми край.
Пътят на червеногушата гъска до
българското черноморие е дълъг. Ако си мислите, че на вас ви отнема
твърде много време, за да стигнете от столицата до най-близкия плаж, то
сравнете пътешествието на ръждиво-червенаите пернати до крайбрежната
част на Добруджа. От сибирската тундра и лесотундра, до Казахстан, към
Каспийско море и накрая към Украйна, Румъния и България, като последната
дестинация за зимуване са Шабла и Дуранкулак (понякога в Сребърна и
Бургаските езера).
Интересен факт е, че тези птици не само имат
магичен вид, но и притежават магични способности. Оказва се, че когато
"пасат" току-що поникналите посеви, те всъщност не унищожават културите,
а на изкълваното място пониква дори повече.
За повече информация:
Проект „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска” ТУК
Рис
Снимка: Иван Янчев // Червена книга на Република България
Съществуването на този вид по нашите земи е придобило митологизиран облик. Lynx pardinus вероятно някога е обитавал територията на Странджа, но за него се носят предимно легенди, тъй както за хали и самодиви. Според статистиката е изчезнал още през 40-те години на миналия век, но туристи и местни хора се кълнат пред икони, че са виждали това мистично животно в Средна
Стара планина, Рила, Западни Родопи. Макар и да звучи невероятно, в
навечерието на 90-те се появяват слухове за рисове из Дунавската
равнина! През новото хилядолетие неколкократно хора от Западна Стара
планина твърдят, че са засичали тази дива котка по горските масиви и
някои скалисти местности.
Phocoena phocoenа
Снимка: Solvin Zankl, Fjord&Belt.
Ако току що сте въздъхнали "Ооо, делфииин", бързам да ви поправя, защото това не е същински делфин, а съвсем близък негов родственик, но от семейство морски свине. Макар названието им да не звучи толкова благозвучно, всъщност това са едни същества с фина и нежна вибрация, досущ като техните братовчеди делфините. Единствената разлика между тях е по-заоблената муцуна. Наименованието им не се дължи на някой смахнат български биолог, а е буквален превод от латински - "porcus" означава "прасе". Този вид обитава предимно моретата в северната част на Земята, но се среща и в нашето Черно море.
Бехщайнов нощник
Дългоух нощник
Снимка: Червена книга на България
Този екземпляр е уникален за България, не само заради ексцентричния си пънк вид, но и защото се среща сравнително рядко. Дългоухите (бехщайнови) нощници населяват устието на река Камчия, Шаралийската пещера в Пирин, Централен Балкан, Западни Родопи, Странджа и Дунавката равнина, където са почти неоткриваеми.
Мъжките живеят предимно отделно, докато женските заформят групи и колонии. Интересен факт е, че женските много лесно и силно се привързват към района, който обитават. Затова може би разстоянието, на което се отдалечават, за да ловуват, е сравнително малко. Крайно пестеливи са и при миграционните процеси.
Скалолазка
Снимка: http.www.arkive.org
Ако видите Скалолазка в България, може да се смятате за богопомазани! Това крехко създание удивлява окото благодарение на пеперудо подобната си украса. Среща се в Рила, Пирин, Централна Стара планина, Западни Родопи, Искърски пролом (Предбалканска част), Врачанска планина, ждрелото на р. Ерма, Кресненското дефиле и Провадийското плато. Смята се, че в България има около 300-400 двойки.
Това птиче е дарено с подобно име, защото гнезди на много трудно достъпни места, предимно по отвесни скали и на входовете на пещери. Голяма част от тези територии са защитени.
....Следва продължение.....
Източник: Червена книга на Република България
