През цялото си разумно съществуване човекът, по един или друг начин, е застрашавал безброй пъти живота на стотици видове от познатите ни флора и фауна. Избивани заради прехрана, за направата на облекло и сечива или с цел защита, са изчезнали безследно ценни видове като белия делфин Байджи, голямата гагарка (пингвин),
тасманийския тигър и мамутите. Но това, от което животните страдат най-много днес, са главно последствията от войните между хората.
|
снимка: Кодрин Арсен |
През 1995 г. националният парк "Кахузи-Биега" в Демократична република Конго приютявал над 8000 източни равнини горили. След гражданската война, започнала през 1998 г., популацията намаляла със 70%. Днес, по данни от 2005 г., са останали около 170 горили от този вид. Политическата ситуация там все още е нестабилна и за природозащитниците е трудно да осигурят адекватна грижа по опазването на вида. Нападенията над пазачите на парка от бракониери са ежедневни.
|
снимка: Джули Лейври |
Характерен вид в миналото за Централен Виетнам. По време на виетнамската война, обаче, заради разпръснатите хербициди, местообитанията на вида са разрушени. Днес се среща изключително рядко.
|
снимка: Робърт Лос |
Прекомерният и безмилостен лов на този вид газели е довел до превръщането им в застрашен вид. Всичко това е резултат от съсипването на пасищата им в следствие от все още продължаващия конфликт в Сомалия.
|
снимка: Джеймс Оуен |
От 1995 г. насам популацията им в Демократична република Конго е намаляла драстично с 95%. Независимо от факта, че хипопотамите са официално защитен вид в цяла субсахарна Африка, бракониерството в националния парк "Вирунга" е довело до намаляване на общия им брой до 629 животни (2006 г.).
Днешното утро ме изуми с контраста, който носеше. Навън всичко е бяло и все още позамръзнало, а духа топъл пролетен ветрец.
Най-великият и мъдър учител в моя живот е ПРИРОДАТА. Тя е моята религия. В нея няма ограничения. Тя не определя кое е реално и кое не, защото в един момент може да наблюдаваш леко треперещата водна повърхност, а в другия, да изучаваш изпаренията във въздуха, после капки да се стичат по лицето ти, а в студения ден малки кристални снежинки. В природата световете не се изчерпват, а само се възраждат. Когато съм била слаба, в нея съм намирала сила. Когато ме е било страх, пак там съм търсила кураж. Когато съм била нерешителна и разколебана, тя ме е дарявала с мъдрост.
Макар че величието на Земята не може да се поставя в разни рамки, класации или пък да се степенува, в края на различната 2012г. ви подарявам 12 подбрани красиви природни кътчета.
Няма конкретна подредба. Природата е несравнима. И все пак...
Патагония. Аржентина.
Шриланка
The Pearl Waterfall, China
Край Рилските езера. България
Снимка: Maya Eye Photography // http://www.mayaeye.com/ (абсолютен гений-фотограф)
Capo Vaticano - Calabria, Italy
Снимка: National Geographic
Рибно Бъндеришко езеро. България
Снимка: http://ivanmiladinov.com
Paradise falls, Venezuela
Havasu Falls, Grand Canyon, USA
Grindelwald, Switzerland
Кара Дере. България
Снимка: Maya Eye Photography // http://www.mayaeye.com/
Crater Lake In The Albertine Rift of Africa
Снимка: National Geographic
Язовир Въча. България
Коледа не е само канелени бисквити, чорапчета
до елхата и километрични опашки в Кауфланд. Коледа е състояние на духа. Когато
календарът показва първите дни на декември, заспивам с мисълта на кого ще
помогна утрешния ден. Краят на тази година съм посветила на размисъл, както
никоя друга до сега. Въпреки че и аз изпекох около стотина меденки и спретнах
дома ми в елфски коледен стил, противно на идеята за всевитаещ „коледен дух“,
настроих себе си на вълна „осъзнатост“.
Цялото това мое откровение е родено от загрижеността ми към най-голямата любов
в живота ми (след майка ми и любимият ми мъж) – ПРИРОДАТА!
Декември месец е посветен на тигъра по целия
свят. Случайно или не стотици медийни канали споменаха поне веднъж този
царствен животински представител. Това внимание е умишлено, защото зад храста
ни дебне заплаха и това не е ловуващият тигър, а изчезващият.
Към днешна дата са изгубени около 97% от
тигрите по цял свят. Крехката им численост наброява едва 3 200.
Защо? Къде сбъркахме? Отговорите оставям на
вас.
WWF са
започнали проект за защита в 13-те най-засегнати държави. Не знам как можем ние да помогнем тук, от
далечна България…Не, всъщност знам…
Спомняте ли си захаросаният ми коледен увод?
Той не беше с цел да привлече вниманието и да разчувства…
В святата нощ сложете на масата си само
дарове от земята, точно както повелява традицията. Никакви пържоли, кебабчета и
кюфтета. Ако можеш да спасиш една кокошка, то милосърдието ти ще стигне и за
един тигър. Повече грижа за природата и повече МИЛОСЪРДИЕ за животните – от най-нищожно
изглеждащите до най-величествените.
Снимка:
Siberian tigers in snow © naturepl.com / Edwin Giesbers /
WWF
By: Радост (Ayo)
Кой
каза, че паяците са страховити? Този представител може да се конкурира по
грация и красота само с пауна. Да, точно така с тази невероятна птица, защото
украсата на този многокрак индивид наподобява перата на приказното пернато същество.
Maratus
volans познат още като паунов паяк копира не само украската на мъжката птица,
но и неговото поведение пред дамите. Приближи ли се някоя достойна дама, паякът
вдига цветната опашка като пелерина и започва своя танц. За да придаде още
по-драматично усещане на представлението, той вибрира с коремчето и задните си
крака, все едно има любовна треска.
В
образа на паякъка се крие още нещо, което кореспондира с образа на птицата. Името
му значи „летящ“, защото първоначално се е смятало, че при подскоците си
използва крилцата си, за да лети, като се приплъзва във въздуха. Това твърдение
е опровергано, но въпреки това пауновият паяк остава един от най-интересните
видове от семейството.
Вярвате
или не природата го е създала само 5мм голям!
Снимка:
http://www.itsokaytobesmart.com
More great photos at: http://www.flickr.com/photos/59431731@N05/
By: Радост (Ayo)