Животните и войните

През цялото си разумно съществуване човекът, по един или друг начин, е застрашавал безброй пъти живота на стотици видове от познатите ни флора и фауна. Избивани заради прехрана, за направата на облекло и сечива или с цел защита, са изчезнали безследно ценни видове като белия делфин Байджи, голямата гагарка (пингвин), тасманийския тигър и мамутите. Но това, от което животните страдат най-много днес, са главно последствията от войните между хората.

  • Източни равнинни горили

снимка: Кодрин Арсен
През 1995 г. националният парк "Кахузи-Биега" в Демократична република Конго приютявал над 8000 източни равнини горили. След гражданската война, започнала през 1998 г., популацията намаляла със 70%. Днес, по данни от 2005 г., са останали около 170 горили от този вид. Политическата ситуация там все още е нестабилна и за природозащитниците е трудно да осигурят адекватна грижа по опазването на вида. Нападенията над пазачите на парка от бракониери са ежедневни.


  • Едуардов фазан
снимка: Джули Лейври
Характерен вид в миналото за Централен Виетнам. По време на виетнамската война, обаче, заради разпръснатите хербициди, местообитанията на вида са разрушени. Днес се среща изключително рядко.









  • Дибатаг
снимка: Робърт Лос

Прекомерният и безмилостен лов на този вид газели е довел до превръщането им в застрашен вид. Всичко това е резултат от съсипването на пасищата им в следствие от все още продължаващия конфликт в Сомалия.






  • Хипопотами
снимка: Джеймс Оуен
От 1995 г. насам популацията им в Демократична република Конго е намаляла драстично с 95%. Независимо от факта, че хипопотамите са официално защитен вид в цяла субсахарна Африка, бракониерството в националния парк "Вирунга" е довело до намаляване на общия им брой до 629 животни (2006 г.).

Водата е жива!


Водата е жива! Тя възприема света много по-осъзнато дори от самите нас. Усеща и най-фината вибрация, най-деликатното докосване, чува тишината. Разгадава и най-скритата емоция. Ако я държим в шепите си, тя не просто придобива формата на всяка една гънка, а приема всяка частица от енергията ни. Ние сме изградени от около 70 % вода, следователно сме наследили  всяка една нейна суперсила!





Снимки: by Радост (Ayo)

12 забележителни природни кътчета

Днешното утро ме изуми с контраста, който носеше. Навън всичко е бяло и все още позамръзнало, а духа топъл пролетен ветрец. 

Най-великият и мъдър учител в моя живот е ПРИРОДАТА. Тя е моята религия. В нея няма ограничения. Тя не определя кое е реално и кое не, защото в един момент може да наблюдаваш леко треперещата водна повърхност, а в другия, да изучаваш изпаренията във въздуха, после капки да се стичат по лицето ти, а в студения ден малки кристални снежинки. В природата световете не се изчерпват, а само се възраждат. Когато съм била слаба, в нея съм намирала сила. Когато ме е било страх, пак там съм търсила кураж. Когато съм била нерешителна и разколебана, тя ме е дарявала с мъдрост.

Макар че величието на  Земята не може да се поставя в разни рамки, класации или пък да се степенува, в края на различната 2012г. ви подарявам 12 подбрани красиви природни кътчета.

Няма конкретна подредба. Природата е несравнима. И все пак...


 Патагония. Аржентина.
 






 Шриланка




 The Pearl Waterfall, China





Край Рилските езера. България



Снимка: Maya Eye Photography // http://www.mayaeye.com/ (абсолютен гений-фотограф)






Capo Vaticano - Calabria, Italy




СнимкаNational Geographic


Рибно Бъндеришко езеро. България
 





Снимка: http://ivanmiladinov.com





 Paradise falls, Venezuela










Havasu Falls, Grand Canyon, USA







Grindelwald, Switzerland





Кара Дере. България

 

Снимка: Maya Eye Photography // http://www.mayaeye.com/



Crater Lake In The Albertine Rift of Africa 



Снимка: National Geographic 

 Язовир Въча. България

 

"Kill the trade that kills the tiger"



Коледа не е само канелени бисквити, чорапчета до елхата и километрични опашки в Кауфланд. Коледа е състояние на духа. Когато календарът показва първите дни на декември, заспивам с мисълта на кого ще помогна утрешния ден. Краят на тази година съм посветила на размисъл, както никоя друга до сега. Въпреки че и аз изпекох около стотина меденки и спретнах дома ми в елфски коледен стил, противно на идеята за всевитаещ „коледен дух“, настроих себе си на вълна „осъзнатост“.
Цялото това мое откровение е родено от загрижеността ми към най-голямата любов в живота ми (след майка ми и любимият ми мъж) – ПРИРОДАТА!

Декември месец е посветен на тигъра по целия свят. Случайно или не стотици медийни канали споменаха поне веднъж този царствен животински представител. Това внимание е умишлено, защото зад храста ни дебне заплаха и това не е ловуващият тигър, а изчезващият.

Към днешна дата са изгубени около 97% от тигрите по цял свят. Крехката им численост наброява едва 3 200.

Защо? Къде сбъркахме? Отговорите оставям на вас.

WWF са започнали проект за защита в 13-те най-засегнати държави.  Не знам как можем ние да помогнем тук, от далечна България…Не, всъщност знам…

Спомняте ли си захаросаният ми коледен увод? Той не беше с цел да привлече вниманието и да разчувства…

В святата нощ сложете на масата си само дарове от земята, точно както повелява традицията. Никакви пържоли, кебабчета и кюфтета. Ако можеш да спасиш една кокошка, то милосърдието ти ще стигне и за един тигър. Повече грижа за природата и повече МИЛОСЪРДИЕ за животните – от най-нищожно изглеждащите до най-величествените.





Снимка:
Siberian tigers in snow © naturepl.com / Edwin Giesbers / WWF

By: Радост (Ayo)




Изобилие от цветове в 5 мм



Кой каза, че паяците са страховити? Този представител може да се конкурира по грация и красота само с пауна. Да, точно така с тази невероятна птица, защото украсата на този многокрак индивид наподобява перата на  приказното пернато същество.

Maratus volans познат още като паунов паяк копира не само украската на мъжката птица, но и неговото поведение пред дамите. Приближи ли се някоя достойна дама, паякът вдига цветната опашка като пелерина и започва своя танц. За да придаде още по-драматично усещане на представлението, той вибрира с коремчето и задните си крака, все едно има любовна треска.

В образа на паякъка се крие още нещо, което кореспондира с образа на птицата. Името му значи „летящ“, защото първоначално се е смятало, че при подскоците си използва крилцата си, за да лети, като се приплъзва във въздуха. Това твърдение е опровергано, но въпреки това пауновият паяк остава един от най-интересните видове от семейството.

Вярвате или не природата го е създала само 5мм голям!

Снимка:

http://www.itsokaytobesmart.com
More great photos at: http://www.flickr.com/photos/59431731@N05/

By: Радост (Ayo)